Твърде силно, но се подобрява
На 1 януари 2026 г. България въведе еврото. Иво наблюдава как истинска дата от стария му спомен се превръща в обикновени пари в ръцете на хора, които живеят собствените си сутрини. Официалният обменен курс беше 1,95583 лв. за 1 евро. Това не увеличи богатството му. Той променя единицата, в която се записват част от вече установен бизнес и неговите баланси.
Окончателното лично извлечение, което той прегледа, изразява историческите разпределения и текущите притежания последователно в евро, като използва действително приложимото конвертиране и записани суми. Компанията е разпределила кумулативен еквивалент на 12 милиона евро печалби след облагане с данъци на компанията. Неговите седемдесет процента представляват 8,4 милиона евро, а тридесетте процента на Вера - 3,6 милиона евро. Това бяха платени дистрибуции, а не номиналната стойност на поръчките, които все още чакат да бъдат доставени.
Неговият дом, семейна подкрепа, лични разходи и осигуряване на лични данъци са използвали 2,4 милиона евро от неговите разпределения. 6 милиона евро остават в отделно държани парични средства и инвестиции. Той все още притежаваше седемдесет процента от марката, но не добави спекулативна оценка на компанията, за да се преструва, че в джоба му чакат още пари. Вера запази своя дял и собствения си избор.
До 2025 г. повтарящите се сметки на едро на гамата, директните клиенти и правилно доставените лицензирани продукти поддържаха еквивалент на 15 милиона евро годишен приход и печалба, еквивалент на 3 милиона евро след корпоративния данък. По-ранните години и продължаващата работа през 2026 г. подкрепиха кумулативните разпределения. Предишните неразпределени печалби поддържаха екипа и производствения капацитет. Иво можеше да отдели време, докато платени хора се занимаваха с обикновена работа. Нямаше нужда да измисля одобрение на знаменитост, чудотворна реколта или пристигане на купувач просто защото се появи нова валута.
Дани предложи да поставим и двете имена над нов брояч. Иво зададе полезни въпроси, разбра, че не иска уговорката и отказа, без да говори отново за старата контузия. Бившият фабричен работник можеше да купи красивото палто, да плати храната и да напусне стаята, преди важният мъж да е приключил с обяснението какво трябва да означава престиж.
Те организираха частна вечер за приятели. Нина донесе керамичен подарък, Рая - мелодия, а Ели - книга с груба, но нежна нотка. Бори пристигна, след като свърши работата, която й хареса. Зоя беше със собствен дизайн, Тони разсмя всички, Кати отново се опита да подобри стъпалата на Иво, а Яна се възхити на стая, която не беше поканена да огледа.
Мила се обади от място, което искаше да снима от години. Тя беше щастлива и обичаше някого, чийто живот отговаряше на това движение. Иво я поздрави, посмя се на една стара история и прибра телефона, без да пази тайна надежда, че трябва да се върне завършен роман, защото къщата му стана по-голяма.
Дара и Вера все пак запазиха отделните си домове и кариери и все пак избраха връзката, която са уговорили с него. Някои неща изискваха предоговаряне, някои вечери бяха неудобни и обичта не беше направила никого безкрайно достъпен. Тази вечер Вера хвана окото на Дара за разказа на Иво и двете жени се засмяха на подробност, която той подозираше, че ще откажат да обяснят.
Дара остана след събирането. Носеше зелено, познатият й аромат беше нежен в тишината и помоли Иво да спре да разчиства масата достатъчно дълго, за да забележи покана. Той я целуна, хвана я за ръката и остави останалите чаши за сутринта. Имаше достатъчно пари и най-сетне достатъчно разум, за да не кара удоволствието да чака, докато всяка малка задача приключи.
Две вечери по-късно той се срещна с Вера за вечерята, която бяха уредили. Носеше синьо и не носеше бележник. Той й каза, че го е очаквал с нетърпение цял ден. Вера се наведе към него, целуна го и каза, че това е по-полезна декларация от всяка прогноза, която е давал. Тяхната вечер си остана тяхна.
Първата малка кутия за открития стоеше на рафта на Иво, протрита по ъглите. Вътре беше документът, който Мила видя преди изстрелването през август, до снимка, която Дара направи, когато той се смееше твърде силно, за да изглежда достоен. Вера беше написала кратка бележка под него: твърде силно, но се подобрява. Иво запази тази оценка там, където никой важен посетител не можеше да я пропусне.
В първия му живот ароматът на маншета му бе принадлежал на бъдеще, което не можеше да си позволи. Сега той притежаваше работата си, можеше да се грижи за семейството си и имаше свободно избрани отношения в настоящето. Иво отвори прозореца, пусна хладния утринен въздух и отиде да закуси, преди още един прекрасен ден да се превърне в нещо, на което той просто възнамеряваше да се наслади.