Един час без проба

Втората година научи Иво, че добър аромат все още може да пристигне в кутия, която никой не иска да отвори. Нина направи керамика и предложи малък предмет за многократна употреба за асортимента, след което го наблюдаваше как избира неудобна опаковка, за да го покаже. Двайсет и девет и тихо дръзка, тя го попита дали иска клиенти или музейна охрана. Той смени кутията и я покани на вечеря.

Личната им вечер стана топла от закачки. Нина носеше синьо и му показа чаша от собствената си работа, като го помоли да й се наслади, без веднага да види друга продуктова линия. Успя почти час. Нина го целуна, когато той призна за усилията, след което каза, че не е необходимо женската компания да се превръща във възможност, преди да е ценна.

На една малка вечер за представяне Raya пусна музика и направи стаята да се чувства по-малко като продукт, който чака цена. Двадесет и осем, жизнена и смела, тя предизвика Иво да определи коя нота е променила в позната мелодия. Той се провали великолепно. По време на личната им разходка след това, Рая го хвана за ръката и го попита дали е също толкова готов да бъде изненадан, когато темата не е парфюм.

Ели имаше книжарница и имаше ограничен избор от подаръци. Трийсет и три и сухо смешно, тя каза на Иво, че първото му описание на продукта звучи като роза, която иска да бъде назначена за крал. Отидоха на четене след работа. Ели избра мястото за вечеря, прекара ръката си по масата и го целуна отвън, след като най-накрая разказа история, която не съдържаше клиент.

Бори координира транспорта за малки фирми и го спаси от резервирането на невъзможен прозорец за събиране. На трийсет и две тя харесваше мъж, който можеше да благодари, без да превръща думите в молба за още една услуга. По-късната им лична среща включваше добра храна, дълъг разговор и нейната ръка, положена върху неговата. Усмивката на Бори направи следващата пауза много по-лесна за наслада.

Зоя проектира дрехи и взема назаем мостри за частно представяне на собствената си работа. Двадесет и шест, умна и самостоятелна, тя покани Иво на срещата като гост, а не като неплатен помощник. Тя оправи яката му, засмя се на изненадата му и го целуна по време на тих момент далеч от стаята. Спомни си да се възхити на дрехите, преди да опише аромата.

Иво каза на жените, с които излиза, че не обещава ексклузивност. Някои искаха само приятна вечер; някои искаха повече време за решение. Той се наслаждаваше на втората си младост, без да се преструва, че може да организира обич, както Бори организира микробус. Датите бяха избор, а не клиенти, които щяха да останат на разположение, защото той беше отговорил любезно.

Мила се превърна в сериозна романтика. Водеше го на места, където никой купувач не знаеше името му, носеше червено, когато искаше той да го забележи, и се смееше на скоростта, с която той забелязваше. Една частна вечер тя пъхна телефона му в палтото, което току-що беше свалил, и попита дали уж амбициозният мъж може да издържи цял час да иска само едно нещо.

Можеше да се справи доста по-дълго. Те напуснаха уединението на вечерта и се срещнаха на следващата сутрин на късна закуска. Мила искаше пътуване, снимки и работа, която можеше да подпише. Харесваше самочувствието на Иво, но не и моментите, в които той я гледаше така, сякаш вече знае пътя, по който трябва да поеме животът й. Научи се да задава по-добър въпрос, преди да отговори на такъв, който тя никога не е задавала.

Вера го изненада след успешна продукция, като пристигна за вечеря без бележник. Тя носеше тъмносиньо и го попита дали възнамерява да прегледа стъклените съдове или да говори с нея. Иво прибра торбата с мостри. Ръката на Вера се спусна върху неговата и прецизната жена, която можеше да разсее преувеличено твърдение с едно изречение, стана възхитително склонна да остави мълчанието да продължи.

Първата им целувка дойде след вечеря, преднамерена и близка. Вера запази своите тридесет процента и авторитета си на работа; нищо относно привличането не подлежи на обсъждане. Тя каза, че той бил по-приятен, когато спрял да обяснява защо една вечер би била приятна. Иво прие корекцията с необичайна благодарност и без опит да я обобщи.

Дара посети студиото по-късно същата зима. Носеше новини от работата на семейството си, отдалечаваше го от екрана и го караше да ходи, докато спря да отмерва следобеда в съобщения. Той й каза, че е прекарал твърде много години в отлагане на един живот. Дара се облегна на него, зеленият й шал беше топъл върху палтото му и каза, че трябва да практикува подаръка, докато тя все още стои в него.